* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
до девет сина левенти,
левенти, твърде хубави,
десетият - Гьорги Грозния.
Мама на Гьорги думаше:
- Майни са, Гьорги, уттука,
да ни ми грозиш дворито
и девет сина левенти,
на девет сина булките.
Гьорги на мама думаше:
- Че къде, мамо да ида,
като съм малък, мамо и глупав,
и пътищата ни зная?
Мама на Гьорги пак дума:
- Я иди, Гьорги, у гората,
зверове да та разкъсат.
Гьорги мама си думаше:
- Я ми дай, мамо, дрешките,
дрешкити и ямурлука,
аз ша са майна ут тука.
Като ут тука изляга
черната чума да влезе.
Да ти измори, майно ле,
до девет сина левенти
и на девет сина булките,
самичка, мамо да останеш.
Издума Гьорги и замина.
Като по пътя въреше,
по пътя стигна другари,
че отиде Гьорги у Добруджа,
у туй село Козлуджа.
Сидял ми й девет години,
спистил девет хиляди и
петдесет вакли овнета.
И тогаз Гьорги намисли
у село да си отиде,
че й майка веднъж на света.
Като у село пристигна,
у тяхното село голямо,
пред тяхна порта пристига,
на пътя седи бабичка,
Гьоргиевъта стара майчица.
Гьорги на баба думаше:
- Добър ти вечер, бабичко,
имаш ли място за мене
и за петдесет вакли овнета?
Бабичкъта му отговаря:
- Имам място за тебе.
Аз имах дур девет сина левенти,
десетия - Гьорги Грозния.
Язи си Гьорги изпъдих
и Господ каил ни стана,
че ми измури девет сина левенти.
Де да е Гьорги да доди.
Тогаз си са Гьорги обади:
- Не плачи, майко, не тъжи,
аз съм твой Гьорги Грозния.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.