* * *

Георги Грозника

Хранила мама, гледала,
дор девет сина левента,
десетия - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се Георги от тука,
че ти ми грозиш къщата,
девет ми сина ти грозиш,
на девет сина булките,
на девет булки люлките.
Георги на мама думаше:
- Мале мо, мила мале мо,
я ми дай мале дрешките
дрешките мале приперки.
Тя му дрешките посъбра,
не му ги в ръка подаде,
най ги през прага прехвърли.
Георги го ядно дожаля
и започна люто да кълне:
- Аз като, мале, изляза
черната чума да влезе.
Де седял Господ, че слушал
де седял ангел, че писал.
Да мори мале, той тръгнал
дор девет сина левенти,
на десет сина булките,
на девет булки люлките.
Тежко е мама наказал,
наказал та я поучил.
Станала майка тръгнала
син грозния да търси.
Девет години търсила,
на десетата го найдила,
живичък си го грабнала
и мъртъв го е пуснала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.