* * *

Георги Грозника

Майка на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука
да не ми грозиш дворове
и деветте сина левенти!
Георги на майка думаше:
- Къде да ида, майко ма,
като съм малък и глупав,
пътищата не зная?
Майка на Георги продума:
- Махни се, Георги, махни се,
в пусти гори отиди
зверове да те разкъсат!
Георги на майка думаше:
- Я ми дай, майко, дрешките,
дрешките, ямурлучето,
аз ще се махна от тука.
Като от тука изляза,
чумата в двора да влезе,
дворове да ти запустеят,
за мене каил да станеш!
Кога Георги из двор излезе
наблизо срещна другари,
та са си отишли заедно
на печалба в Добруджа,
долу, по-надолу в село Козлуджа.
Седял ми, Георги, печалил
цели ми девет години.
Там си е Георги спечелил
петстотин вакли агнета,
и хиляда златни грошове.
Па се е Георги засети
за дома, за стара майка,
па си е Георги потеглил
с петстотин вакли агнета,
с хиляда златни грошове.
Като пред дома стигнал
на пътя седи бабичка.
Георги на бабичка думаше:
- Има ли място тука да нощувам
с петстотин вакли агнета?
Бабичка взела да казва:
- Има, баби, има много,
аз съм майка на девет сина,
на девет сина левенти,
десетия - Георги Грозния.
Аз съм си Георги пропъдила
да ми дворове не грози
и девет сина левенти.
Кога Георги из двор излезе,
чумата в двора ни влезе,
та ми синове измори
и дворите ми запусти,
тогаз за Георги каил станах.
Тогава се Георги обади:
- Аз съм, бабо, Георги Грозника!
Тогава си бабичката станала,
майка си Георги прегръщала
и дълго двама плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.