* * *

Георги Грозника

Родила майкя, родила
до девет сина левенти,
левенти, твърде хубави,
десети - грозен Гьоргия.
Сите ги майкя очува
и си ги майкя изжени,
само остана грозен Гьоргия,
нигде за него любов нема.
Много го брайкя мразили,
дека им дворове грози,
а по брайкя и майкя,
и майкя Гьорги намрази
и му е дума казала:
- Синко Гьоргийо, Гьоргийо,
мани се, синко, от тука,
да ми дворове не грозиш,
да ми синове не грозиш,
девет синове хубави
и девет снахи ангели.
Намрази майкя Гьоргия,
намрази и го изпъди.
Жално се Гьорги нажале
и на майкя си продума:
- Мале ле, стара майчице,
я дай ми, мале, дрешките,
дрешките, мале, премена,
я да се манем от тува.
Майка му дрехи изнесе,
дрехите - нова премена.
Гьорги си зема дрешките
и си жално заплака;
като си жално заплака,
Гьорги се кръстом прекръсти
и си се Богу помоли:
- Господи, Боже, помилуй,
като я излезнем от тука,
чумата да си улезне,
брайкята да ми истрие
и девет снахи хубави,
сама майкя да остане,
за мене каил да стане,
за мене сълзи да рони!
Излезна Гьорги, излезна
и го търговци сретная,
триста ми овци карая.
Като го него видея
и си му дума казаха:
- Момченце младо, момченце,
каде си дрешки земало,
та си по пъто тръгнало?
Айде си с назе да идеш,
наше другарче да бидеш,
нам си ни требе другарче!
Като си тръгна с търговци,
триста си брави спечели
за три ми години време.
Като станало три годин,
Гьорги се назад повърна
и си кара на свои домове
да види какво е станало,
с богаство да се повали,
богаство - цела сюрия,
Кога си дойде до двори,
на порти стара си баба седеше.
Гьорги на баба думаше:
- Може ли, бабо, може ли
да свърнем с тая сура сюрия,
да си пренощевам тука?
Баба са сълзи порони
и си на Гьорги продума:
- Овчарче, младо чобанче,
па може, синко, па може,
оти, синко, да не може!
Я имам двори широки,
ама са пусти остали.
Имае девет сина левенти,
левенти твърде хубави,
и десети - грозен Гьоргия.
Деветте сина ожених,
хубави снаи доведох,
а Гьорги - нигде любов за него,
и я го сама изпъди
да ми синове не грози,
да ми снаи не грози,
по равни двори да си не оди.
Откако Гьорги изпъдих,
пуста се чума наклъца,
та синовете ми истри
и девет снаи хубави.
А Гьорги на баба думаше:
- Бабо ле, стара бабице,
да видиш Гьорги, да видиш,
дали че да го познаеш?
Знаеш ли, майко, помниш ли
кога ме, майко, пъдеше,
к'ико ме за пръста вана
и си ми пръста претроши?
Пръст ми не ще да оздравее,
по него да ме познаеш.
Я съм ти, майко, Гьорги грозника!
Кога го виде майкя му,
по пръста го е познала
стана ми, та го целива
и се от душа растави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010