* * *

Георги Грозника

Имала е мама, имала,
дор девет сина левенти,
левенти, много хубави,
десети - Георги Грозния,
грозния Георги, омразния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
да ми не грозиш дворито,
дворито, къщи високи
и деветтях сина,
и техни дребни дечица.
Георги майка си думаше:
- Мар къде, майко, да ида,
като съм малък и глупав,
като пътища не зная,
пътища, царски друмища.
Мама на Георги думаше:
- Я иди, Георге, в гората,
зверове да те разкъсат,
от света да те отърват.
Георги майка си думаше:
- Я дай ми, мамо, дрешките,
дрешките, неопраните,
дрешките, ямурлучката.
Даде ги мама на Георги.
Като си Георги излезе,
той се назад обърна,
люта си клетва остави:
- Да даде Господ, майно ле,
като си ази излеза,
черната чума да влезе,
деветтях ти сина да умори
и техни дребни дечица,
за мене каил да станеш!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010