Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Хранила, мама гледала,
девет ми сина левени
десети Георги - грозника.
Храни ги майака, гледа ги,
големи момци станали,
всички ги майка изучи,
изучи и ги ожени
само си Георги остана,
неучен, грозен и омразен.
Мама си Георгя думаше:
(...)
- Къде ще, мамо, да ида,
като нищо, мамо, не зная?
- Където искаш отивай
от къщи само излезни.
Георги от двори излянал,
люта си клетва покълнала:
- Яз от двора да излязна,
черната чума да влене,
че да ти умори, умори
деветте сина левена
и девет снахи хубави,
за мене каил да станеш.
Георги от дори излянал,
черната чума влянала,
та хи умори, умори,
деветто сина левена
и девет снахи хубави
всяка година по един,
а последната двамина
за Георги каил станала.
Георги стадо пасеше,
прав на тояга задряма
и му са насън присъни
неговата стара майчица
за него каил станала.
Фърли си Георги тояга,
тръгна в село да иде
и си на порти почука,
от къщи се майка обади:
- Върни се, чумо проклета,
девет ми сина умори,
идеш и мене да вземеш...
Георги от вънка продума:
- Я не сам, майко, чумата,
а най съм Георги Грозник,
дето ме, майко, изпъди,
че съм ти грозил дворове.
Кога майка му изляна
двама са с майка прегръщат,
двама на място умрели.

 


Дълбок извор, Първомайско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010