* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
дор девет сина левенти,
десетия - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука
да не ми двори огрозяваш,
да не ми синове омразяваш!
Георги мама си думаше:
- Накъде, мамо, да ида,
като съм много мъничък,
като пътища не зная?
Мама на Георги думаше:
- Я иди у гора зелена -
да те зверове изядат!
Георги си жално заплака
и на мама си продума:
- Аз като от тука изляга,
черната чума да влезе -
да мори чума, да тръшка,
девет ти сина да измори,
за мене каил да станеш!
Ходил си Георги, скитал се
цели ми девет години;
раснал е Георги, пораснал
и войник Георги заминал.
Войници отпуска ходили
и за Георги ред дошло
отпуска да си отиде.
Чуди се Георги, мисли се
накъде отпуск да иде.
Решил у тях да отиде.
Като у тях отишел,
мама му на геран перяла.
Георги бабичка думаше:
- Бабичко, стара бабичко,
има ли място у вази
да дойда да пренощувам?
Баба войниче думаше:
- Войниче, младо солдатче,
у дома място голямо.
Като си вкъщи отишли,
майка му Георги думаше:
- Аз имах до девет сина,
всинца ги чумата взе;
един имах - Георги Грозника.
Георги мама си думаше:
- Аз не съм, мамо, войниче,
ази съм Георги Грозника!
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
аз бях на дванайсет години,
ти кат' ме, мамо, изпъди
да ида в гора зелена -
зверове да ме изядат.
Ходих, мамо, скитах се,
по чужди врата пораснах.
Мама си Георги познала,
прегърнала и заплакала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.