* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина левенти,
левенти много хубави,
десетия Георги грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махай се, Георге, от тука,
да не ми грозиш синовете
и девет булки хубави.
Георги мама си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
накъде, мамо, да ида
като съм малък и глупав
пътища, майко, не зная,
пътища сами друмища.
Мама на Георги думаше:
- Във далечни горида идеш
зверове да те изядат.
Георги на мама думаше:
- Я ми дай, мамо, дрехите,
дрехите, ямурлучето
във далечни гори да ида
зверове да ме изядат.
Като от тука изляза
черната чума да влезе,
да мори, майко, да тръшка
всички, мамо, да измори,
сама-самичка да останеш
за мен каилна да останеш.
Като от къщи излязъл
черната чума влязала,
марила, божке, тръшкала,
всичките, божке, изморила
за Георче каил станала.
Ходил е, Георги, скитал е,
голямо стадо спечелил.
Нему му е домъчняла
за негово родно огнище;
решил е затуй да се върне
при негова стара майчица.
Като във село отишъл
никой го не го познава.
На техни порти похлопал.
От къщи се обажда майка му:
- Махай се, чумо, оттука
малко ли ти са девет сина
и девет булки хубави.
Един ми син остана
за него каилна аз станах.
Георги се отвън обажда:
- Ела ми, мамо, отвори,
аз не съм черната чума,
а най съм Георги грозния,
грозния, мамо, страшния.
Кога зачула тез думи
тя му вратата отворила
жива го е прегърнала
и мъртва разделила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010