* * *

Георги Грозника

Имала е мама, имала е
дор девет сина левента,
десети Георги грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука
да не ми грозиш дворите
с дор девет братя левента
и девет булки хубави.
Георги на мама думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
къде да ида отида
като съм малък и глупав?
Пътища, мамо, не зная,
пътища, още друмища...
- Да идеш, мама, да идеш
в пуста гора зелена
зверове да те изядат.
Георги на мама думаше:
- Я ми дай, мамо, ямурлука
да ида в пустата гора,
зверове да ме изядат,
от мен да се отървеш.
Кога от тука изляза,
черната чума да влезе,
да мори, мамо, да тръшка,
дор девет сина левента
и девет булки хубави.
Само ти да останеш,
за мен каил да станеш.
Като си Георги излязъл,
черната чума в двора влязла,
че мори, холам, че тръшка
дор девет сина левента
и девет булки хубави
с техните дребни дечица.
А ходи Георги и скита
тъкмо до девет години,
много си стадо спечели.
На Георги много домъчня
за селото му рождено
и той се назад завърна
с негово стадо голямо.
Като през село минава
Георги пред тях позапря,
че си на порти хлопа,
похлопа и си повика:
- Я излез, бабо, на порти
нещичко да те попитам.
Има ли място за мене,
за моето стадо голямо
тази вечер да нощувам?
- Има място за тебе,
за твоето стадо голямо,
че и аз имам син скитник,
скитник и той като тебе.
Георги си в къщи отиде.
Седнали, заговорили,
ала го майка не познала.
Тогава се Георги издаде,
той на бабичка думаше:
- Помниш ли, майко, знаеш ли
като ме мене изгони
зверове да ме изядат?
Тогава го майка прегъна,
на земя мъртва паднала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010