Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала
дор девет сина левенти
и девет снахи събрани -
все млади, все хубави.
Десети - Георги Грозника.
Майка на Георги говори:
- Синко, Грознико Георги,
махни се, синко, от тука,
да ми не грозиш синове
и девет снахи събрани.
Георги се жалба нажали,
па си на майка продума:
- Мале ле, стара мале ле,
събери ми, мамо, дрехите,
дрехите, мамо, неопраните.
Майка му дрехи събрала
и ги на Георги подала.
Па стана Георги, излезна
от техни двори големи;
па си Георги отиде
долу ми, във Анадола,
в Анадола печал да печели.
Като си Георги пристигнал
в едно село голямо;
па си срещнал Георги един човек,
който бил много богат.
Па си Георги попитал:
- Къде отиваш, младо момче?
И Георги отговаря:
- Дошъл съм тук, печал да печеля.
Тогава оня човек му дума:
- Хайде, момче, да те хвана,
овцете да ми пасеш.
И Георги си става младо овчарче;
седял при него, печелил
цели ми девет години.
Георги се жалба нажали
за негово село рожденно;
големи пари си спечелил
и овце си много накупил.
Па станал Георги, излезнал
от това село голямо,
с негово стадо хубаво.
Като си Георги пристигнал
в негово село рожденно,
пред негови порти високи,
там си стадото той запрел.
Пред порти седеше една баба.
Георги на баба думаше:
- Бабо ле, стара бабичко,
има ли место да преспим,
и стадото, бабо, и ази?
Баба на Георги продума:
- Овчарче, младо овчарче,
имаме, баби, имаме
големо место, бабичко -
и за тебе и за стадото.
Пък баба отвори
големи порти, високи.
Овчарче стадо си вкара;
баба на овчарче думаше:
- Ела, баба, сега в къщи
да повечераш, баби, и да преспиш.
Овчарче в къщи си влезна
и на стола си поседна.
Като си овчарче повечерало,
баба му думи думаше:
- Овчарче, младо овчарче,
знаеш ли, баба, не знаеш ли,
и аз имах син като тебе,
на име Георги Грозника.
Сега става девет години,
от как е Георги излезнал
от нашите къщи големи,
та ми е мъка, баба, голема.
Тогава овчарче продума:
- Бабо ле, стара бабичко,
да видиш, бабо, сина ти,
ще ли го, бабо, познаеш?
Баба му отговаря:
- Не мога да го позная,
това са девет години...
Тогаз станал Георги от стола
и си бабичка прегърнал,
па й сладко продумал:
- Мале ле, стара майчице,
аз съм Георги Грозника,
дето ме, мамо, изгони.
И кат си майка прегърнал,
майка му пада на земя
и се от душа разделя.

 


Бургас, кв. Сарафово (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012