* * *

Георги Грозника

Имала мама, имал
до девет сина рожденни,
десетия Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука
да не ми грозиш дворито
и деветтяхто сина левенти.
Георги на мама продума:
- Къде да ида, мале ма,
като съм малък и глупав,
малък съм деветгодишен.
Мама на Георги думаше:
- В пусти гори да идеш
да те зверове изядат
от света да се погубиш.
Георги мама продума:
- Я дай ми, мамо, дрешките,
дрешките, мамо, ямурлучето,
дрешките, мамо,скъсани,
скъсани, незакърпени,
керливи, неопрани.
Георги навънка излезе
сред село като отиде
той се с другари събра.
Отидоха долу в Добруджа
там се е Георги представил,
девет години слугувал,
девет хиляди спечелил,
девет хиляди грошове
и деветстотин вакли войнета.
И че е Георги поискал
назад де се повърне
в тяхното село да иде,
да иде майка да виде.
Вървял що е вървял,
като до село достигнал
видял стара бабичка:
- Добър ден, стара бабичко,
имаш ли място за мене
и за деветстотин вакли войнета?
Бабичка Георги продума:
- Имаме, синко, имаме,
имаме място широко.
И аз съм, синко, имала
дор девет сина рожденни,
десетия Георги Грозника.
Аз си Георги изпъдях
да не ми грози дворито
и деветтях сина левенти.
Като Георги излезе
чумата в двора влезе,
че ми синове измори.
Сама съм синко останала
и за Георги каил станала.
Тогаз е Георги продумал:
- Не плачи, майко, не тъжи,
аз съм, майко, твоя син,
твоя син, Георги Грозника!
Ти нали знаеш, майно ле,
брат, брата си да намрази
и Господ каил не става.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010