* * *

Георги Грозника

Имала майка, чувала,
девет сина левенти,
десетият - Георги Грозника.
Майка си Георги думаше:
- Махай се, Георги, от ука,
да ми синове не грозиш
и моите къщи високи!
Георги на майка думаше:
- Къде да ида, майко ле,
кат съм още мъничък,
мъничък - още глупав;
пътища още не зная,
пътища - царски друмове?
Майка си Георги думаше:
- У пусти гори да идеш,
дано те зверове разкъсат!
А Георги е продумал:
- Събери ми, мале, дрешките,
дрешките, мамо, скъсани,
но щом от тука излезем,
черната чума да влезне -
деветте сина да измори.
Че си Георги излезъл,
че се в чужбина прокудил -
голем тървовец е станал,
много пари спечелил;
че се е на село завърнал -
при майка си Георги,
на бащини двори почукал.
На прага баба седела,
седела жално плачела.
Георги си баба попита:
- Бабо ле, старабабо ле,
има ли къде да преспим -
за мене и за стадото,
че идем много отдалече?
Баба търговче попита:
- Търговче, младо птърговче,
като идеш отдалеко
не видва ли син ми Георги?
Георги си риза повдигна
и на майка си белег показа.
- Не ме ли, мале, познаваш?
Аз съм твоя Георги.
Тя го по белег познала
и с душа разделила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010