* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
до девет сина левенти,
левенти, твърде хубави,
десети - Георги Грозния.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорге, от тука,
да ми не грозиш дворито,
дворито, още синове
и девет мили снашици!
Гьорги майка си думаше:
- Къде да ида, майно льо,
като съм малък и глупав
и си пътища не зная!
Гьорги си мисли, помисли,
па си на майка продума:
- Я ми дай, мамо, дрехите,
дрехите и ямурлука!
Той си от вратня излезе
и на майка си думаше:
- Да даде Господ, майно льо,
за мене каил да станеш,
и мене, мамо, да няма!
Гьорги другари намери,
отиде в равна Добруджа.
Седял е малко, не много,
седял е девет години.
Като десета постъпи,
Гьорги се в село завърна.
Видял е стара бабичка
край порти тихо да плаче:
- Пътниче, кално друмниче,
от къде идваш, отиваш?
Аз имах сина грозника,
и си изпъдих синчето,
че ми дворите грозеше!
Тогава Гьорги продума:
- Ази съм, майко, грозникът,
вече се, мамо, завърнах!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.