* * *

Георги Грозника

Имала мама, гледала,
до девет сина челяди, (2)
левенти сина - сираци.
Десети - Гьорги, най-малък,
най-малък Гьорги, най-грозен.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорги, от къщи,
синове да ми не грозиш,
че си, синко, най-грозен!
Гьорги си сълзи ронеше
и се на майка молеше:
- Къде да ида, мале ма,
като съм малък и дребен,
пеши пътеки не зная?
Мама на Гьорги пак дума:
- Дето щеш, синко, там иди,
само се махни от къщи
синове да ми не грозиш,
синове, още сараи!
Гьорги навънка излиза,
дребни си сълзи ронеше
и се на Бога молеше:
- Да даде Господ, мале ма,
черната чума да влезе
като от тук изляза.
Като си Гьорги излезе
по далечни ми пътища,
черната чума влязнала,
морила, та изморила
деветте братя хубави
и девет мили снахици,
и девет дребни дечица.
Остана само майка му,
каил е била и за Гьорги,
а той се в къщи не връща.
Минало, що се минало -
цели седемнайсет години,
на Гьорги му много дожаля
за бащино му огнище,
за негова стара майка.
Решил през село да мине,
да види стара майчица.
Кат' покрай пътя вървеше,
майка му на праг седеше,
че си ми Гьорги не позна,
пък си на Гьорги думала:
- Пътниче, ти отде идеш?
Видя ли нейде моя син,
моя син - Гьорги - десети,
дето оттука излезе
пред седемнайсет години?
Тогаз се Гьорги обади:
- Та аз съм, мале, твоя син, (2)
твоя син Гьорги - десети.
Живи са се прегърнали,
умрели са ги найдили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012