* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала,
до девет сина левенти,
десети Гьорги грозния.
Гьоргьова стара майчица
тя си на Гьорги думаше:
- Сбирай си, Гьорги, дрешките,
дрешките, ямурлучеца,
из двори да ми излизаш,
синове да ми не грозиш!
Гьорги на майка думаше:
- Къде да ида, майчо бе,
като съм малък и глупав,
не зная, майчо, пътища?!
- От двори да ми излизаш,
синове да ми не грозиш
и моите мили снашици,
н девет мъжки дечица.
Гьорги на майка думаше:
- Къде да ида, майчо бе?!
- Във пусти гори да идеш,
зверове да те изедат.
Събрал си е Гьорги дрешките,
дрешките, ямурлучеца.
Гьорги из порти излиза,
люто си майка проклина:
- Да даде господ, майно ле,
я из двори да излеза,
черната чума да влезе,
синове да ти измори
и девет мили снашици,
и девет мъжки дечица.
Да даде господ за мене,
каил за мене да станеш!
Таман е Гьорги излезал,
черната чума е влезла,
девет синове измори
и девет мили снашици,
и осем мъжки дечица.
Туку останало едно,
едно ми мъжко детенце,
и то ми глухо и немо.
Гьоргьова стара майчица
каил за Гьорги станала,
Одил е Гьорги, скитал е
цели ми девет години,
спечелил тежко имане
и се е дома завърнал,
па на порти почукал:
- Имаш ли, бабо, дворове,
че карам тежко имане,
двори широки имаш ли,
стадото тук да ми преспи?
Гьоргьова майка думаше:
- Чумо ле, черна морийо,
не стигнаха ли синове,
девет синове левенти,
девет мили снашици
и осем мъжки дечица,
едно ми само остави,
и то е глухо и немо.
Той повторил, та почукал:
- Не бой се, бабо, не бой се,
не е чумата морница.
Карам си стадо големо,
ако си имаш дворове,
та стадото да ми преспи.
Не е това, бабо. чумата,
ами е младо пастирче -
стадо да ми пренощува.
Баба излезла до порти,
та му порти отвори.
Като ми Гьорги влизаше,
хубаво майка изгледа.
- Имам си двори широки
стадото сичко да преспи,
ала си немам синове,
че ги чумата измори,
остана едно детенце
я то е глухо и немо.
Остана ми един син Гьорги,
али ми двори напусти,
ала го и Гьорги нема
- Язе сам Гьорги грозния.
Майка си сина прегърна,
жива го прегърнала,
мъртва го е тя пуснала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010