* * *

Георги Грозника

Имала мама, гледала,
дор девет сина левента,
десети - Георги Грозника.
Гьоргева стара майчица,
тя си на Георги думаше:
- Махни се, Георги, оттука
да не ми грозиш дворове
и деветте сина левента
с техни дребни дечица.
Георги мама си думаше:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък и глупав,
и пътищата не зная?
- В пусти гори да идеш,
зверове да те изядат,
да се от света отървеш.
Ама проклета майка, брей!
- Я дай ми, майко, я дай ми,
я дай ми, мамо, дрехите
праните и непраните,
пръчката, ямурлучката.
Като от двора изляза,
чумата, мамо, да влезе,
да ти синове умори
с техните дребни дечица.
За мене каил да станеш,
очите, мамо, да те заболят
пътища, мамо, да гледаш,
устата да те заболи,
пътници, мамо, да питаш.
Георги от двора излезе,
чумата влезе в двора,
че й синовете умори
с техните дребни дечица.
Гьоргева стара майчица
все по пътищата ходеше,
очите я заболяха пътищата да гледа,
устата я заболяха пътниците да пита:
- Пътници, кални друмници,
като отдалеч идвате,
не сте ли, холан, видели
моя син Георги Грозника?
- Видях го, бабо, видях го,
отвъд бяла Дунава
легнал болен да лежи,
че никой няма при него.
Черната земя - постелка,
мраморен камък - възглаве.
Едно ми сиво орленце -
с крилца му сянка пазеше,
с човка му вода даваше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012