Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Имала мама, гледала,
дор девет сина левента,
десети - Георги Грозника.
Гьоргева стара майчица,
тя си на Георги думаше:
- Махни се, Георги, оттука
да не ми грозиш дворове
и деветте сина левента
с техни дребни дечица.
Георги мама си думаше:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък и глупав,
и пътищата не зная?
- В пусти гори да идеш,
зверове да те изядат,
да се от света отървеш.
Ама проклета майка, брей!
- Я дай ми, майко, я дай ми,
я дай ми, мамо, дрехите
праните и непраните,
пръчката, ямурлучката.
Като от двора изляза,
чумата, мамо, да влезе,
да ти синове умори
с техните дребни дечица.
За мене каил да станеш,
очите, мамо, да те заболят
пътища, мамо, да гледаш,
устата да те заболи,
пътници, мамо, да питаш.
Георги от двора излезе,
чумата влезе в двора,
че й синовете умори
с техните дребни дечица.
Гьоргева стара майчица
все по пътищата ходеше,
очите я заболяха пътищата да гледа,
устата я заболяха пътниците да пита:
- Пътници, кални друмници,
като отдалеч идвате,
не сте ли, холан, видели
моя син Георги Грозника?
- Видях го, бабо, видях го,
отвъд бяла Дунава
легнал болен да лежи,
че никой няма при него.
Черната земя - постелка,
мраморен камък - възглаве.
Едно ми сиво орленце -
с крилца му сянка пазеше,
с човка му вода даваше.

 


Болярово, Елховско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012