* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала
дор девет сина левенти,
левенти, много хубави,
десети - Георги Грозният.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георге, от тука,
да ми дворове не грозиш
и девет сина левенти
и техни дребни дечица.
Георги мама си продума:
- Къде да ида, майко ле,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная,
пътища, царски друмища.
Георгьова майка продума:
- В далечни гори да идеш,
зверове да те изедат,
очи ми да те не гледат,
синове да ми не грозиш.
Георги му много дожаля
и на майка си продума:
- Я ми дай, майко, дрешките,
дрешките, ямурлучето
в далечни гори да ида.
Да даде, Господ, майко ле,
като от тука излезя,
черната чума да влезе,
да измори девет синове,
самичка майко да останеш,
за мен пишман да станеш.
Че стана Георги, замина,
долу в Добруджа отишъл,
там се е овчар спазарил,
слугувал дванайсет години,
много е пари спечелил,
голямо стадо развъдил.
Най-после Георги намислил
на назад да се завърне,
да види родно огнище,
дор девет братя левенти,
левенти, много хубави.
Че си стадото подкара,
в тяхно село пристигна,
като дворове съгледа,
дворове буренясали,
на пусти заприличали.
Георги на порти похлопа,
стара е майка излязла,
излязла, не го познала.
Георги мама си продума:
- Има ли място за мене,
за мене и за стадото,
у вази да пренощувам?
Мама на Георги продума:
- Пътниче, кално друмниче,
не можеш тук да нощуваш,
че нямам подслон за стадото
и нямам нигде никого.
Девет съм сина имала,
имала и заровила,
десети - Георги Грозният,
далеч го ази пропъдих,
зверове да го изядат.
Сега самичка останах.
И Георги всичко разказа,
че той е Георги грозният.
Тогаз го майка познала,
жива го майка прегърна,
а мъртва падна, издъхна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.