* * *

Георги Грозника

Имала майка, гледала
до девет сина юнака,
десети - Георги Грозния.
Майка из двори одеше
и си на Георги думаше:
- Махай се, Георги, от тука
дворове да ми не грозиш
и девет сина левенти.
Георги на майка думаше:
- Кажи ми, майко, кажи ми,
като съм малък и глупав,
пътища, майко, не зная,
пътища - царски друмища,
къде, майко, да ида.
- Махай се, Георги, от тука
дворове да ми не грозиш
и девет сина левенти.
- Дай ми, мамо, тогава
дрешката и ямурлучето,
да стана, мамо, от тук да се отведа.
Като из двори излел,
назад се обърнал и рекъл:
- Дано доде, мамо, ден,
кога за мене да се сетиш.
Кога Георги излел
черната чума влела.
Морила, кого морила,
сичките изморила.
Останал сал Георги.
Георги в Орманя отишъл,
тежко имане спечелил,
големо стадо купил,
и си чираци откупил,
животните да му гледата и рекъл:
- Дай да ги караме в България.
Минали Дунава и отишли
дека е Георги роден.
Като отишли, майка му
на двора седела и рекла:
- Какво е това чудо,
дека в двора ми е викило.
В двора седнала и плаче:
- Георги, мамин Георги,
оти са, Георги, не върнеш,
майка си самичка да видиш.
А Георги рекъл:
- Я съм, майко, Георги Грозния,
отваряй, мамо, кошари,
кошари, мамо, сайване,
стоката да влезе.
Я съм Георги Грозния,
дека доде, мамо,
за мене да се сетиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.