* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
дор девет сина левенти,
левенти, твърде хубави,
десети - Гьорги Грозния,
грозния Гьорги, омразния.
Мама на Гьоргя думаше:
- Гьорге ле, грозен, омразен,
махни се, Гьорге, от тука,
да не ми грозиш дворито,
деветтях сина левенти.
Гьорги мами си думаше:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная?
Мама на Гьоргя думаше:
- Я иди у пустото горе,
дано те изядат зверове,
от света да се отървеш!
Гьорги на порти излезе,
Гьорги другари намери.
Гьорги мами си думаше:
- Я ми дай, мамо, дрехите,
дрехите, неопраните,
дрехите, ямурлучката,
аз кат' от тука изляза,
черната чума да улези,
синове да ти измори,
за мене каил да станеш!
Че отиде Гьорги, Гьорге ле,
че отиде долу у Добруджа,
Добруджа, пуста Козлуджа.
Стоял е Гьорги, Гьорге ле,
стоял е девет години,
спечелил девет хиляди
и девет хиляди овнета;
че тръгна Гьорги, Гьорге ле,
че тръгна у село да с' иде,
и при майка си да иде,
че еднъж й майка на света.
Като през село вървеше,
бабичка стои на порти.
Гьорги бабичко думаше:
- Добър ти вечер, бабичко,
има ли място за мене
и за мойто стадо голямо -
девет хиляди овнета,
тоз вечер да си нощувам?
Бабичка дума на Гьорги:
- Пусто е двори широко,
пуста е къща голяма,
аз имах, синко, аз имах
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния;
йаз го, синко, изпъдих.
Гьорги мами си думаше:
- Я мълчи, мамо, не плачи,
ази съм Гьорги Грозния,
дето ме, мамо, изпъди;
ти нали знаеш, мамо ма,
брат брата си да мрази,
майка сина си да изпъди -
и Господ каил не става!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.