Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й,
до деветтима сина
левенти, твърде хубави,
десетият - Гьорги Грозника.
Намислила й мама
да изпъди Гьорги Грозника,
да не й грози синовете,
намислила й и го изпъдила.
И като й на двори излязъл,
и назад се й обърнал,
и на майка си й казал:
- Като аз си от двори изляза,
чумата в двори да влезе,
да мори и да тръшка.
Чумата й в двори влезла,
изморила й девеття сина
и майка му станала каил,
каил за Гьорги Грозника,
де чу й Гьорги да се върни.
Гьорги й отишъл в Добруджа,
в Добруджа, в село Козлуджа.
Там й спечелил петстотин овнета,
петстотин овнета и петстотин гроша.
Намислил й тогаз да се върне
и зел та се върнъл Гьорги.
Като се край село задал
и майка му на порти стояла.
И той на майка си тихом думал:
- Добър вечер, стара бабичко,
има ли място тази вечер у вас да пренощувам,
за мене и за петстотин овнета.
И тя му одговаря:
- Има, синко, има.
Имах девет сина левенти,
десетия - Гьорги Грозника;
ази съм си го сама изпъдила,
и както й той из двори излезе
и чумата двори влезе,
и сичките ми ги измори.
Тогаз й Гьорги отвърнал:
- Не плачи, майко, не плачи,
аз съм Гьорги Грозника,
аз съм ти твоя син.
Тогаз са се двама познали,
тогаз са се двама прегърнали,
прегърнали и заплакали.

 


Българене, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.