* * *

Георги Грозника

Хранила е майка, отхранила,
дор девет сина левенти,
десети - Георги Грозника,
девет сина ожени,
за девет булки хубави.
Стигнаха девет внучета,
за майка радост голяма.
Но Георгевите братя,
те на майка си думаха:
- Защо си мале раждала
девет ми сина левенти,
като не можем излезем
от Гьоргевата грозота.
Защо не го мамо пропъдиш?
Не ти ли ние стигаме?
Девет сина левенти
и девет снахи хубави,
и още девет внучета?
Махни го, мамо, махни го,
да не ни грози двора.
Двора и твойте синове
и твойте снахи красиви,
и девет красиви внучета.
Майка им не се нажали,
а им хатъра направи.
Тя си на Георги продума:
- Георги ле, грознико ле!
От къде се Георги намери
да ми грозиш двора
двора и деветте сина
и девет снахи хубави.
Хайде махни се от тука.
Мене ми стигат, артисват
деветте сина левенти
с техните булки хубави,
и девет мъжки внучета.
Георги на майка си думаше:
- Защо ме пъдиш, мамо ма?
Хубостта е мамо от Бога
и грозотата е от Бога.
Като ме пъдиш, мамо ма,
къде аз да отдида?
Като пътища не зная
пък и села не познавам!
Майка му дума продума:
- Махни се, Георги, махни се!
Където ти видят очите!
Недей ми горзи двора,
и деветте сина левенти,
и девет снахи хубави.
Георги пак дума на мама си:
- Дай да ти ръка целуна
и да ми прошка ти дадеш
дето съм ти сукал млякото,
дето съм ти кърви изтеглял.
Халал си, мамо, да сториш.
- Махни се, Георги, махни се!
Халал да ти е кърмата.
Махни се, излез от двора.
Жално си Георги заплака,
че си абичка нарами,
и си из порта излезе.
Тракна портата, затвори.
Срещу слънце се обърна
и жална молба направи:
- Боже ле, мили Господи!
Да дадеш, Боже, помогнеш,
като от тука изляза,
черната чума да влезе.
Да мори и да измори,
дор девет братя рождени
и девет булки хубави,
и девет нейни внучета.
Да дава мило и драго,
докато не изпрати, нареди
нищо да не й остане,
за мене каил да стане.
Дисагите си нарами,
от село в село да ходи,
от порта на порта да проси,
по сахам малай да събира,
и да не може да се прехрани,
докато при мене не дойде!
И тръгна Георги да върви.
Не знае къде да иде,
кои пътища да вземе.
Че тръгна Георги замина,
гори и поля премина.
В назнайно село отива
тъкмо в Света Неделя.
Старци се от село върнали
и се в кръчма отбили.
Седнали да се почерпят.
Георги влиза в кръчма,
никого на познава
и зад врата застана.
На крака прав стоеше
и никой не го запитва
от къде е и за къде е!
Един се старец обади:
- Я ела, момче, по-близо.
Седни и ти при нас.
Днес е Света Неделя.
Да ни кажеш от къде си
и на къде отиваш!
Георги си дума продума:
- Аз нямам никъде никому
и тръгнах работа да търся.
А че се стар дядо обади:
- Аз имам работа за тебе.
Знаеш ли оран да ореш,
и руси биволи да гледаш?
Георги на дядо продума:
- И оран мога да ора
и на биволи да шетам.
Че го дядото заведе.
Седнали, поприказвали,
и са си сладко вечеряли.
Сутринта като станали,
дядото дума на Георги:
- Хайде биволи опрегни
да те на нива заведа.
Тръгнали и са отишли.
Впрегнаха руси биволи.
Две, три бразди удариха.
Дядо си Георги остави,
и добър час му пожела,
и тръгна та си отиде.
Самичък Георги остана.
По-дълбока бразда захвана.
Първата бразда изкара,
и втората повтори.
Като третата забразди
и на средата той стигна,
биволите се спряха
и се ралото запрегна.
Не могат да потеглят.
Жално си Георги продума:
- Боже ле, мили, Боже ле!
Не ти ли стигна, артиса,
дето ме мама намрази,
че и тук добро да не видя.
Още веднъж биволи подкара,
казан жълтици изкара.
Че ора Георги до късно.
И си жълтици натовари
и си в дома отиде
и ги на дядо показа.
Дядо му дума продума:
- Те на са Георги, моите.
Колко са време чакали
късмета е бил на тебе.
Аз имам всичко хубаво.
Ти при чорбаджии да идеш,
молба да им се помолиш,
място дворно да заградиш,
загрдиш да се ожениш
и къща сам да завъртиш.
Че стана Георги отиде
на кметове се помоли:
- Кметове, все чорбаджии,
дайте ми място за къща!
Че аз сам да се наредя.
А те на Георги думаха:
- Излез, Георги, от село
загради двори от полето,
що можеш да стопанисваш!
Пак че си Георги отиде,
широки двори загради,
хубави къщи направи,
и че се Георги ожени
за едно бедно момиче.
Бедничко сетно сираче.
Хубава мома Еленка
и си добре заживяха.
Всички го хора обикнаха.
Парата всичко тя прави.
Че го селяни избрали
в селото кмет направили.
А пък щом Георги излязъл,
черната чума влязла.
Девет му братя умори
и девет були хубави
и техни рожби хубави.
Сама майка му остана,
за него каил тя стана.
Давала мило и драго
смрътници да си изпрати.
Нищо не й останало.
Просешки тя се облече,
просешки тържи взела
от село в село ходила,
от къща в къща хлопала,
по сахан малай събирала,
не може да са прехрани.
В Георгиевото село стигнала.
От порта на порта ходила
и Георгеви стигнала.
Като на порти похлопа,
Георги из прозорци погледна
и майка си той позна
и на Еленка продума:
- Еленке, добра стопанке,
на порта стои просекиня;
я вземи жълти жълтици,
та иди й подари,
и Еленке поръчай
да ходи цял ден да проси,
довечера в дома да дойде
и тука тя да нощува.
Отиде Еленка, каза й.
Вечерта просекинята пристигна,
че я Еленка посрещна.
Ала тя нищо не знае.
Георги на Еленка продума:
- Еленке, първо венчило,
да стоплиш вода, Еленке,
да си просекиня окъпеш
и в чисти дрехи облечеш.
Хубави гозби наготви,
че при нас тя да вечеря.
Че е Еленка изпълнила,
окъпала и преоблякла.
Седнала е баба, вечеря,
като в девет сина левенти.
Послала й е Еленка
и си е баба легнала,
както е била лежала
при девет сина левенти.
Като сутринта станали,
Георги на Еленка думаше:
- Хайде я сега облечи,
нейните дрехи просяшки.
Че днес е Света Неделя.
Аз ще да на черква отида.
Нека и тя с мен да дойде,
и на портата да седне,
просия да си събира.
И това Еленка направи.
Облече я в дрехи просяшки
и я на порта изпраща
и й Еленка поръчва
на черковни врата да иде,
като се пусне черквата
из село да ходи да проси.
Вечерта пак в тях да дойде
и в тях тя да си нощува.
Така е баба сторила.
На черковна порта седнала.
Най-напред Георги премина.
Пусна й жълта жълтица
и пак и Георги продума:
- Ходи, бабо, където ходиш
довечера в дома да дойдеш,
в дома да си нощуваш.
Кога се било мръкнало
пак се баба завърна.
Че я Еленка преоблече
в чисти дрешки новички.
Седнали да си вечерят.
Като се нахранили
Георги майка си запита:
- Бабо ле, старо просекиньо!
Аз ще те нещо попитам
хатър да не ти остане.
Как си тъй изпаднала,
нямаш ли нийде никого?
Тогава тя му продума:
- Грях ми е синко от Бога!
Срам ме е синко от тебе.
Но като питаш, ше кажа.
Никому не съм казвала.
Аз имах девет синове,
синове, синко, левенти,
и девет снахи хубави
с девет малки внучета.
Десети син - Георги Грозния.
Нали ми синко казаха
моите девет синове:
"Що си ни, мамо, хранила
толкова ний хубави
като не можем да излезем
от Георговата грозота.
Не ти ли ний стигаме?
Изпъди, мамо, махни го!
Да не ни грози двора,
двора и нас с булките."
И аз ги, синко, послушах
та че си Георги изпъдих.
Той къде отиде не зная.
Но като от двора излезе
черната чума там влезе.
Измори девет синове
и девет снахи хубави,
и техните малки дечица.
Сама останах самичка.
Че давах всичко, продавах
гробове да намеря,
и нищо не ми остана.
И тръгнах вече да прося.
И дано Георги намеря.
Тогава се Георги обади:
- Ще можеш ли да го познаеш,
ако го срещнеш и видиш?
Майка му дума продума:
- Че как няма да го позная,
на ли ми е чедо рожденно!
Тогава Георги продума:
- Мамо ле, мила рожденна!
Аз съм Георги Грозника
дето ме мамо изпъди.
Знаеш ли как ти се молих
"Не дей ме пъди, мамо ма!
И хубостта е от Бога,
и грозотата от Бога!"
А ти ми дрешките извади
и ги на двора изхвърли.
И аз ти прошка поисках
ръка да ти целуна
дето съм ти сукал млякото,
халал да ми го ти сториш.
Ти и него халал не остави.
Ето го Георги Грозния.
При мене вече ще бъдеш.
Чак тогава Еленка разбрала
и на свекърва пошета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.