* * *

Георги Грозника

Чувала майка, гледала
дор девет сина левента,
десети - Георги Грозния.
Майка на Георги продума:
- Махай се, Георги, от тука,
да не ми грозиш дворите
и деветтях сина левента,
и техни дребни дечица.
Георги на майка продума:
- Къде да отида, мамо ма,
като съм малък и глупав
и пътища, мамо, не зная?
Проклета стара, не якна,
нали бе върла душманка.
Тя си на Георги повтори:
- Махни се, Георги, махни се,
в пусти гори да идеш,
зверове да те изядат,
само да се махнеш от тука,
да не ми грозиш дворите.
На Георги много дотегна
и на майка си продума:
- Подай ми, мамо, дрешките,
аз ще се махна от тука,
но да даде Господ, мамо ма,
като от двори излезем,
чумата у двори да дойде,
синове да ти измори
и техни дребни дечица;
самичка, мамо, да останеш
и за мене каил да станеш.
Заплакал Георги и тръгнал.
Накрай селото излиза
на пътя, на кръстопътя,
приседнал Георги и плаче.
Насреща идат търговци,
търговци Георги питаха:
- Що седиш, момче, и плачеш?
Георги на търговците дума:
- Имам си, братя, имам си,
една ми майка душманка.
Тя има девет сина левента
и мен, десетият - Георги Грозният.
Мама ме мене изпъди,
да не йи грозим дворите
и деветте сина левенти;
затуй плача на пътя,
щото съм малък и глупав,
и не зная къде да ида.
Търговци Георги поканили:
- Я, хайде, момче, с нази,
търговец да станеш.
Отишъл Георги с търговци,
слугувал, още робувал,
цели ми девет години,
докат ми Георги спечелил
петстотин вакли овнета
и хиляда пъстри овчици.
После Георги решава
у техно си село да иде,
у техни си двори да влезе.
Като на порти пристигнал,
на порти седи бабичка.
- Добър ден, стрино!
Ала стара не якна.
- Имаш ли место за мене,
за петстотин вакли овнета
и хиляда пъстри овчици,
тука да пренощуваме?
Тогаз се бабичка провикна:
- Имам си, синко, имам си,
двори ми са широки,
що съм имала, имала,
дор девет сина левента,
десети - Георги Грозния,
защо си миром не седях,
ами си Георги изпъдих
и Господ каил не стана,
чумата в двори изпрати,
синовете ми измори
и техни дребни дечица.
Саминка съм останала,
и за Георги каил съм станала.
Георги се тогаз обажда:
- Майко ле, мила майчице,
това съм аз, същия,
дето ме ти пъдеше,
търговец съм станал,
но аз се назад завърнах,
да видя какво е чудо станало.
Майка му го хваща, прегръща,
и живи са се хванали,
и мъртви са се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012