* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина левенти,
десетия - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни са Георги от тука
да ми не грозиш дворито
и деветте сина левенти.
Георги са жално нажали
и на мама си думаше:
- Аз като от тука изляза
черната чума да влезе.
Да ти левенти измори.
за мен ти каил да станеш.
Догдето Георги излезе
черната чума влезе,
че измори деветте сина левенти.
Ах, че ми Георги замина
доле ми, доле в Добруджа.
Голямо имане спечели.
Върна се Георги на село
сиво си стадо караше,
майка му на пътя стоеше
жално си милно плачеше.
Мама си Георги не позна.
Той я леко запита
и тя му всичко разправи,
че имала девет сина левенти
и десети - Георги Грозника.
- И ази Георги изпъдих
кога си Георги излезе
черната чума у дома влезе,
че ми синовете измори.
Сега съм за Георги каил станала.
Георги на баба думаше:
- Ти ако Георги си видиш
можеш ли си го позна?
Кога го баба съгледа
сина си тя познала.
Жално го милно прегърна
и на Георги думаше:
- Прощавай, синко, прощавай
дето те ази изпъдих.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.