* * *

Георги Грозника

Имала е мама, имала,
имала е девет сина,
десети - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука
дворите ми да не грозиш
и деветте сина левенти,
левенти твърде хубави
и техните булки хубави,
и техните дребни дечица.
Георги майка си отвръща:
- Къде да ида, мамо бе,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная.
Мама на Георги думаше:
- Да станеш, Георге, да идеш
в незнайна гора, зелена,
зверове да те изядат
от света да се отървеш.
Като си Георги излезе
с двете си ръце прекръсти
и мама си думаше:
- Аз като от тука изляза
черната чума да влезе,
майно ле, да ти умори
до девет сина левенти,
левенти твърде хубави
и техните булки хубави,
и техните дребни дечица.
Сама ти мале да останеш
и за мен каил да станеш.
Че стана Георги отиде
долу ми, долу в Добруджа.
Седял е девет години,
много е пари спечелил,
че купи стадо голямо.
Тогава е Георги решил
назад да се повърне
край майчини си двори да мине.
Като край двори минаваше
майка си питаше:
- Има ли място за спане,
за мене и за стадото?
Майка на Георги думаше:
- Има място за спане
за тебе и за стадото,
че и наш Георги тъй ходи,
тъй ходи, тъй пита.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010