* * *

Георги Грозника

Имала е мама имала
девет сина левенти,
десетия - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тук
да ми не грозиш синовете.
Георги на мама си думаше:
- Къде да ида, мале,
като съм още мъничък,
мъничък - деветгодишен
и пътища не зная?
Георги му много домъчня,
Георги му много домиля,
взе си Георги абичката
и си от порти излезе.
Кога от порти излизаше
и се на Бога молеше:
- Боже, вишен високи,
аз като от двори излеза,
чумата в двори да влезе,
всички до един да измори,
само майка ми да остане.
На гробища да ходи,
свещица да им запали,
водица да им прелее.
Молбата му Господ зачул,
като си Георги от двори излезе,
чумата в двори влязла,
всички до един изморила.
Ходил е Георги, скитал е,
ходил е девет години.
По пътя стигнал другари,
той се с другари сдружава
и се овчарин той хванал.
Девет години овчарува,
голямо стадо той наброи.
Нали му Георги домъчня,
нали му Георги дотегна
за неговото родно село,
че си Георги намисли
на село да отиде,
да си стадото закара.
Вървял е, Георги, що вървял
и си селото той стигнал.
Като в село той влязъл,
до негова бащина къща
майка му на пътя стоеше
и си за Георги плачеше:
- Къде си, Георге, де остана,
де ходиш, майка, де скиташ?
Георги при майка си отиде
и си на майка думаше;
- Добър ти вечер, бабичко,
бива ли, бабо, може ли,
таз вечер у вас да дойда,
да си стадото подслоня?
Георгьовата майка плачеше
и си на Георги думаше:
- Бива, синко, може,
и аз имам скитник като тебе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Георги Грозника. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005 (Библиотека "Фолклорни мотиви": Балади)