Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Имала е мама имала
девет сина левенти,
десетия - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тук
да ми не грозиш синовете.
Георги на мама си думаше:
- Къде да ида, мале,
като съм още мъничък,
мъничък - деветгодишен
и пътища не зная?
Георги му много домъчня,
Георги му много домиля,
взе си Георги абичката
и си от порти излезе.
Кога от порти излизаше
и се на Бога молеше:
- Боже, вишен високи,
аз като от двори излеза,
чумата в двори да влезе,
всички до един да измори,
само майка ми да остане.
На гробища да ходи,
свещица да им запали,
водица да им прелее.
Молбата му Господ зачул,
като си Георги от двори излезе,
чумата в двори влязла,
всички до един изморила.
Ходил е Георги, скитал е,
ходил е девет години.
По пътя стигнал другари,
той се с другари сдружава
и се овчарин той хванал.
Девет години овчарува,
голямо стадо той наброи.
Нали му Георги домъчня,
нали му Георги дотегна
за неговото родно село,
че си Георги намисли
на село да отиде,
да си стадото закара.
Вървял е, Георги, що вървял
и си селото той стигнал.
Като в село той влязъл,
до негова бащина къща
майка му на пътя стоеше
и си за Георги плачеше:
- Къде си, Георге, де остана,
де ходиш, майка, де скиташ?
Георги при майка си отиде
и си на майка думаше;
- Добър ти вечер, бабичко,
бива ли, бабо, може ли,
таз вечер у вас да дойда,
да си стадото подслоня?
Георгьовата майка плачеше
и си на Георги думаше:
- Бива, синко, може,
и аз имам скитник като тебе!

 


Алваново, Търговищко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Георги Грозника. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005 (Библиотека "Фолклорни мотиви": Балади)