|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ерменлия-гидия (1. Жътварка и съпруг
Eрменлия)
Анатема, мойта стара майчица,
не даде ме, дето си го аз ищех,
а ме даде Ерменлию гидию.
Във неделя вечерта ме обзеха,
понеделник на нива ме пратиха,
наведох се, ега слънце изгрява,
изправих се, ега слънце заходя.
Ено дойде Ерменлия гидия,
не ме пита: "Хлебец къснала ли си?",
не ме пита: "Вода сръбнала ли си?",
на ми вели: "Що си мърва нажнала,
и нажнала, ем надпяла, момне ле?"
Я мене се яд наяди, нажали,
размахах се със кривото желязо,
та погубих Ерменлия гидия.
Пишманкьой, Одринско - Турция (Родопски напредък, год. VІІ, 1909-1910,
кн. 8-9, с. 239, № 5 - "Насила любов"); Ерменлия - произнася се "ярмянлия";
зауда - захожда; ену - ето; мърва, морва - малко, недостатъчно.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|