* * *

Ерменлия-гидия (1. Жътварка и съпруг Eрменлия)

Море, искаха ме двама-трима селяни,
море, не ме даде мойта мама на село,
море, най ме даде Ирмилию гидию.
Във неделя ми жълто було фърлиха,
във понеделник ме на нивата заведе,
аз да му жъна дълга нива, трънлива.
Наведох се като слънцето изгрява,
море, изправих се като слънцето засяда...
Море, ей че иде Ирмилия гидия,
море, не ме пита: "Яла ли си или не?",
море, най ме пита: "Пожъна ли нивата?"
Море, дожаля ми, домиля, майно ле,
че улових криво-остро сърпило,
че ударих Ирмилия в главата,
море, прехвърли се Ирмилия, та умре!
Че отидох в гъста гора ляскова,
че отсякох добра кука дрянова,
закачих го за зло място - за носа,
завлякох го през рътлинка в долчинка,
че повиках два-три вълка - попове,
опяха го, скътаха го, майно ле...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010