* * *

Ерменлия-гидия (1. Жътварка и съпруг Eрменлия)

Иская ме двама, трима българи,
мене ме мама българину не даде,
най ма даде Ирмилию гидию;
той не знае, кога й делник,
га й празник,
нито знае, кога й света неделя.
Вчера й било клета света неделя,
той ме прати на голямата нива,
да му жъна чернокласа пшеничка.
Наведах се, кога слънце изгрява,
изправих се, кога слънце зайода.
Ей че иде Ирмилия гидия,
той ми носи празна торба без хлебец
и ми носи празна стовна без вода;
не ме пита, гладна ли си, жъдна ли,
най ме пита колко снопа нажънах.
Аз преметнах крива сърпа на рамо,
развъртях се с криво остро желязо,
че отрязах Ирмилию главата;
запалих му зелен гущер свещица,
прикадих му свинско лайно тамянец.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010