* * *

Ерменлия-гидия (1. Жътварка и съпруг Eрменлия)

Искаха ме двама-трима селяни,
мен ме мама на селянин не даде,
най ме даде за Ерменлия гидия.
Ерменлия делник, празник не знае -
кога е делник, той ме кара да седя,
кога е празник, той ме кара на нива.
Навалям се, кога слънце изгрява,
изправям се, кога слънце залязва.
Па погледнах колко снопа нажънах,
нажънала съм само два-три снопа.
Кога погледнах долу-нанадолу,
ей го, Ерменлия гидия, че иде.
Не ме пита гладна ли съм, жадна ли съм,
най ме пита колко снопа пожънах.
Аз измахнах с кривото желязо,
та ударих Ерменлия по шия.
Де се събраха две лисици сестрици,
та погребаха Ерменлия - гидия.
Де се събраха два вълка, двама братя,
та закопаха Ерменлия гидия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010