* * *

Еничерче жали за дома си

Събрали са се, събрали, жанъм,
сичките харамиите,
горе на Стара планина,
на хайдушкото сборище.
Сичките ядат и пият
най-младото харамийче,
ни яде ни пие.
Пита го Дафин войвода:
- Ой те тебе, малко харамийче,
оти не ядеш, не пиеш,
дали ти е пушка кацясала,
ли ти е барукь подмокрен?
Отговаря малко харамийче:
- Бре ой те тебе, Дафин войвода,
нито ми е пушка кацясала,
нито ми е барукь подмокрен!
Я вчера минах край нашто село,
край нашто село през хорището.
На хорището хоро играеха,
мойто любе църно поцърнено,
църно поцърнено, мене желяе!
Старата ми майка църно було носи,
църно було носи, мене желяе.
При нея отидах и хи реках:
- Кърпата ми падна с двесте желтици,
та няли я найде бабо, стара бабо?
- Та найдах я, ела земи си я!
Момко, млади момко,
колко мязаш моегог сина,
моегог сина, хубавог Гьоргя!
Пък я хи рекъх, пък я хи рекъх:
- Та я го познавам, я го познавам,
и той е с нази, с нази ходи жанъм!
И кя ми наръча, наръча заръча:
- Синко, ти му речи, синко ти му кажи,
той нека в село по-скоро да дойде,
майка си да види и кя да го види!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010