* * *

Еничерче жали за дома си

Какво се белее, белее-люлее,
отвъд през бял Дунав?
Дали са снегове, дали са ледове?
Нито са снегове, нито са ледове,
най е цар паднало, цар с голяма войска.
Все пият и ядат, и бял камък мятат,
и бял камък мятат и борба се борят.
Едно еничерче не пий, не яде,
не пий, не яде, ни борба се бори,
ни борба се бори, ни бял камък мята.
То при царя стои, па се царю моли:
- Пусни мене, царю, дома да си ида,
дома да си ида, майка да си видя,
майка да си видя, майка си и тейно,
че сега девет годин моята майка,
моята майка черна кърпа носи,
черна кърпа носи, мене жив жалее!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010