* * *

Еничерче жали за дома си

Зея Кръстьо еничерин,
Делимано Богданова,
и по лепо премения,
дваж по-лепо уредия,
па го пред кон покарая.
Че що ли му приличаше,
като пред коня вървеше,
на негова тънка снага,
на негово бяло лице,
на неговът къдър перчем!
Кръстьо надолу отвадя,
надолу със еничери,
и след него майка тича,
тиком тича, виком вика:
- Стой, почакай, синко Кръстьо,
нящо ще да те попитам,
попитам, Кръстьо, наръчам:
като надолу отвадяш,
надолу със еничери,
за кой ти й, Кръстьо, най-мило,
най-мило, синко, най-криво,
дали за стара майчица,
дали за по-стар бащица,
дали за брайно мил братец,
или за брайнова невеста,
или за брайново детенце? -
Кръстьо мама си думаше:
- Майно льо, стара драгайо,
като ма питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа:
за теб ми й, мамо, най-мило,
за теб ми й, мамо най-криво,
за тебе, мамо, й за тато,
за брайно и за булката,
и за брайново детенце,
за Керана първо либе.
Да кажеш, мамо, Керани,
Керана да се не жени,
не жени, да се не черни,
да ма Керана почака,
да ма чака мало, много,
мало, много - девет годин,
девет годин и половина. -
Не го чакала Керана
ни година, ни полвина,
ни неделя, ни ден, ни два,
а се Керана прогоди,
прогоди, та се ожени,
ожени, та се зачерни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010