* * *

Еничерче жали за дома си

Стояне, Стояне, Стоянова мале,
я излез, мале, вън на равни двори,
та да видиш, мале, поле побелело,
поле побелело се с бели палатки
и под палатките се млади войници,
се млади войници, млади еничери,
млади еничери се ядат и пият,
се ядат и пият и се борба борят.
Сал едно войниче ни яде, ни пие,
ни се борба бори, най се царя моли:
- Царю господарю, пусни мене, царю,
пусни мене, царю, у дома да ида,
у дома да ида мама да си вида.
Стана девет годин мойта стара майка,
мойта стара майка черна кърпа носи -
кърпа се додира, тя я не опира.
Царю господарю, пусни мене, царю,
у дома да ида, братя да си вида.
Стана девет годин мойте девет братя
се кавали правят, ала с тях не свират,
ала с тях не свират, мене жив жалеят.
Царю господарю, пусни мене, царю,
у дома да ида, сестри да си вида,
стана девет годин моите петте сестри,
моите петте сестри бяло цвете садят,
бяло цвете садят, ала се не кичат,
ала се не кичат, мене жив жалеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010