* * *

Еничерче жали за дома си

Нещо се белее, нине, долу, по-надолу,
долу, по-надолу покрай бели Дунав,
дали са ледове, или са лебеди?
Нито са ледове, нито са лебеди,
ами са до два аскерски чадъри,
аскерски чадъри, низамски палатки.
Под чадъри лежат млади аскерлии,
млади аскерлии бял камък подхвърлят.
Всички се шегуват и се джумбушуват,
едно аскерлийче ни бял камък хвърля,
ни бял камък хвърля, нито се шегува.
По гръб си лежи и жално си плаче,
жално си плаче, плаче и нарежда:
- Да ме нана знае на какви са мъки,
на какви са мъки, мъки и огньове,
кола би продала, кола и волове,
пари би добила, при мене би дошла,
мен би поодила, мен би раздумала,
мен би раздумала и разговорила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010