* * *

Еничерче жали за дома си

Дане ле, сокол стои,
брайне ле, на калинка.
Дане ле, мой Дане,
брайне ле, мой Коледо;
като стои, той се моли:
- Дай, Боже, дъждец дребен,
дъждец дребен, вятър вихър,
да разкара, мъгли черни,
мъгли черни по бял Дунав.
Там си има бел чадъри,
под чадъри еничере,
еничере ядат, пият;
само едно не ядеше,
не ядеше, не пиеше.
Той си има девет рани,
девет рани куршумени,
десетата маздракова;
тя го боли, ще го умори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010