|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Еничерче жали за дома си
Калино, Калино, висока Калино!
Заспала Калина в бащини дворове,
тейно на дворове, майци си на скути.
Майка хи я буди: - Мър стани, Калино,
размети дворове, нареди столове,
че паша жда дойде, паша и кадия!
И Калина стана, размете дворове,
размете дворове, нареди столове,
и паша дофтаса със девет даула,
със девет даула, със десет кочии.
Всички долу ничат, дребно сълзи ронят,
малко еничерче, той долу не ничи,
той сълзи не рони, на Калина дума:
- Калино, Калино, висока Калино,
речи на пашата, на паша, на кадия,
дано тебе слуша, та мене да пусне -
ся девет години мойта стара майка
и мой по-стар тейно мене жив жалеят!
Мойте девет сестри на хоро не ходят,
мойте милни братя бял камен не мятат,
бял камен не мятат - мене жив жалеят!
Мустафа паша, дн. Свиленград; хороводна (СбНУ 25, с. 75, № 96
- "Еничерче моли да бъде пуснато на свобода").
============================= © Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|