* * *

Еничерче жали за дома си

Що ми се белее,
белее, люлее
отвъд през бял Дунав?
Дали са лебеде,
или са снегове,
дали са ледове,
или са дъждове?
Да биха лебеде -
подхвръкнали биха;
да биха снегове -
стопили са биха;
да биха дъждове -
отекли са биха,
за два, за три деня,
за неделя, за две
Не бяха лебеде,
не бяха снегове,
не бяха ледове,
не бяха дъждове,
най ми цар кондисал,
цар с голяма войска
бели еничери.
Разпънал чадъри,
бели и червени,
сини и зелени,
та седят, та ядат,
та ядат, та пият
и с кавали свират,
и борба са борат,
и бял камък мятат.
Едно еничерче,
младо и зелено,
не яде, не пие,
не се борба бори,
ни бял камък мята,
ни с кавали свири,
най са царю моли:
- Царю, господарю,
изпиши ми книга,
дома да си ида
при моята майка
и при моят баща!
Че моята майка
сега девет годин
черни кърпи носи,
кърпа са додира,
тя я не опира -
мене жив жалее.
Че моите сестри
сега девет годин
бяло цвете сеят,
ала го не носат -
мене жив жалеят.
Че моите братя
сега девет годин
се кавали прават,
ала с тях не свират -
мене жив жалеят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010