* * *

Еничерче жали за дома си

Какво се сивее,
сивее й белее
отвъд бял Дунава,
отсам Черно море?
Дали е снегове,
или е дъждове,
или е лебяде?
Не й било дъждове,
не й било снегове,
не й било лебяде,
най било салдата.
Ядяха й пияха,
и бял камък мятат,
и са борба борят.
Едно ми салдатче
не яде, не пие,
ни бял камък мята,
не борба се бори,
най са царю моли:
- Пусни мене, царю,
дома да си ида,
мама да си видя!
Мойта мила майка,
стана девет годин,
черна кърпа носи,
мене жив жалее;
моите мили братя
се кавали гласят,
гласят, пък не свирят,
мене жив жалеят;
моите мили сестри
се босилек сеят,
сеят, пък не китят,
мене жив жалеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010