* * *

Еничерче жали за дома си

Що ми се белей, черней, през бял Дунав
дали са лебеди или са дъждове,
дали са дъждове или са снегове.
Не бяха лебеди, не бяха дъждове,
не бяха дъждове, не бяха снегове,
най си беше цар Иван Шишман.
- Я пусни ме, царю, у дома да си ида -
при моята майка, при моя баща,
при мойте братя и мойте сестри,
че мойта майка цели девет години
черна кърпа носи, кърпа се додира,
тя не умира, мене жив жалее.
Че мойте братя цели девет години
все кавали пряавят, но с тях не свирят,
но с тях не свирят мене жив жалеят.
Че мойте сестри бяло цвете сеят,
ала се не кичат мене жив жалеят.
Пусни ме, царю, у дома да си ида,
при моята майка и моя баща
и при мойте братя и при мойте сестри.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010