* * *

Еничерче жали за дома си

Какво ми се види
отвъд през бял Дунав -
дали са бели лебеди
или са бели снегове?
Нито са бели лебеди,
нито са бели снегове,
ала са били бели еничери
под бели чадъри.
Сите еничери се ядат и пият,
сал едно еничерче,
младо и зелено,
ни яде, ни пие,
по очи си лежи,
по очи си лежи,
дребни сълзи рони.
Майка му до глава седеше
и си го тихом питаше:
- Маминко, бяло еничерче,
що ни ядеш, ни пиеш,
по очи си лежиш,
дребни сълзи рониш?
- Като ме питаш, стара майко,
право ще ти кажа
що ни ям, ни пия,
по очи си лежа,
дребни сълзи роня,
че на мен са девет рани,
рани куршумени, а десета рана
с нож убодена,
деветте ме болят, мамо,
болят и преболят,
а десетата рана, мамо,
тя ще ме умори, мамо,
тя ще ме погуби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010