* * *

Еничерче жали за дома си

Какво ми се синее, синее, белее,
отвъд Черно море, отвъд бял Дунава?
Дали са лебеди или снегове?
Ако бяха снегове, стопили се биха,
ако бяха лебеди, те хвръкнали биха.
Нито е снегове, нито е лебеди,
а най било царя, царя цар султана.
С млади еничери ядяха и пиеха
и се борба борят, бял камък мятат.
Едно еничерче не яде, не пие,
не яде, не пие, не бял камък мята,
най се царюм моли, царя еничерски:
- Пусни мене, царю, до дома да ида,
до дома да ида, майка да си видя.
Мойте седем сестри черни кърпи носят,
кърпи се додира, те ги ще опират,
те ги ще опират, мене жив жалеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010