* * *

Еничерче жали за дома си

Че си има поле широко,
най накрая дърво столовато,
под дървото триста еничери,
треста еничери ядат-пият.
Със тях едно малко еничерче,
нито яде, нито пък пие,
най се на Бога молеше:
- Боже, отърви ме от тез еничери,
у дома да си отида!
Мене ми мама нови ризи ший,
ший, не ги носи и мене жалей!
Баща ми нови коля прави,
прави, не ги кара, мене жалей!
Че са яли триста еничери,
че са яли, че са се опили,
че побягна малко еничерче,
че отиде въз негова мама.
Отде го видя негова мама,
че отговаря негова мама:
- Ой те тебе, синко, мили синко,
де ходи, синко, толкоз години,
че ний жив да те тебе жалейме?
Отговаря малко еничерче:
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010