* * *

Еничерче жали за дома си

- Димне моме, Димне,
Димне, чула ли си (2),
и разбрала ли си,
кой ден, Димне, кой ден,
кой ден мъгла падна,
мъгла по полето,
слана на морето,
тоз ден, Димне, тоз ден,
тоз ден аз изпратих
мойто милно братче,
братче ми побратимче,
града ми Росалима,
без вярна дружина,
не знам, Димне, не знам,
не знам дали стигна,
стигна и задмина (2),
и чардак чардиса, (2),
и конак кондиса.
По чардарюм седят
трима еничери, (2)
седят, ядат, пият
и царю веселат,
царю господарю.
Едно еничерче
то ни иде, ни пие, (2)
най си царю моли: (2)
- Царю, господарю,
напиши ми книга, (2)
книга еничерска
да я изпратя, царю,
на моята майка.
Мойта стара майка
сега ми девет годин
мене жив жалее, (2)
черна кърпа носи, (2)
кърпа се съдира. (2)
тя не я опира,
мене жив жалее;
мойта млада булка
черни дрехи носи, (2)
мене жив жалее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010