|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Еничерче жали за дома си
Стояне, Стояне, Стоянова мале,
я излез мале, вън на равни дворове,
да погледнем мале, нагоре, надолу
нагоре, надолу, по равното поле.
Поле побеляло с бели палатки
и с млади войници.
Всичките войници,
все ядат и пият
и се борба борят
сал едно войниче
ни яде, ни пие,
ни се борба бори;
най се царю моли:
- Царю господарю,
пусни мене, царю.
дома да си ида
майка да си видя.
Става девет годин
мойта стара майчица
черна кърпа носи.
Кърпа се додира,
тя я не опира,
мене жив жалее.
Моят стари татко,
все небръснат ходи,
мене жив жалее.
Мойте петте братя
стана девет години
все кавали правят,
ала с тях не свирят,
мене жив жалеят.
Мойте две сестри
стана девет години
бело цвете садят,
ала се не кичат
мене жив жалеят.
Капитан Димитриево, Пещерско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|