* * *

Еничерче жали за дома си

Изтекло е, мамо, едно тънко дърво,
едно тънко дърво, тънко черешово,
вършец извършило до синьото небе,
клони разклонило до черната земя.
Под дървото седят млади еничери,
седят, ядат, пият и се веселуват,
и борба се борят, и бял камен мятат.
Едно малко момче, малко еничерче
ни яде, ни пие, нито се весели,
ни се борба бори, ни бял камък мята.
Нахлюпило калпак до черни си вежди,
сълзи обронило по бяло си лице,
то си царю моли: "Царю, господарю,
изпиши ми книга, у дома да ида!
Че моята майка стана девет годин
черна кърпа носи, кърпа се подира,
тя я не опира, мене жив жалее!
Че моите братя стана девет годин
все кавали праят, ала с тях не свирят,
ала с тях не свирят, мене жив жалеят!
Че моите сестри, бели цветя сеят
ала не ги носят, мене жив жалеят!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010