* * *

Еничерче жали за дома си

Калино, Калинке!
Заспала Калинка
майце на скутове,
тяйну на коляно.
Тяйну хи я буди:
- Мър стани, Калинке,
дворове измети,
столове нареди,
столе чимширьови,
че паша ще дойде,
паша и кадия,
синки еничери!
И Калинка стана,
дворове измете,
столове нареди,
столе чимширьови.
Че пашата дойде,
паша и кадия;
синки еничери
от кони сляйнаха,
на столи седнаха.
Едно еничерче,
то от кон не слява,
то на стол не сяда,
все нагоре гледа,
дребно сълзи рони.
Калинка му дума:
- Едно еничерче,
що от кон не сляйнеш,
що на стол не седнеш?
Той Калинке дума:
- Калино, Калинке,
как от кон да сляйна,
как на стол да седна,
как да ям, да пия?
Вчера заминахме
през нашето село,
покрай наште порти.
Моя стари тейно
с брада до пояса
мене жив жалей;
мойта стара майка
в черно забрадена
мене жив жалей;
мойте милни сестри,
кирливи, пасливи
мене жив жалеят;
мойте милни братя
небръснати ходят,
бял камък ми мятат,
мене жив жалеят!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010