* * *

Еничерче жали за дома си

Зачуло ми са робството
от Дунав до планината -
от сяка майка по робче
и до мама и ред дошло,
и мама робче да даде.
И мама има два сина -
Тодор и Сивел двамата.
Нали й мама мащеха -
Тодор е мами по-голям,
Тодор ще рода да течи,
ами ще даде Сивела,
че си е Сивел заварен.
Като е майка мащеха,
надяна бела къделя,
запреде ново вретено,
и са презглава смееше,
чи ще си маане Сивела.
Сивелувата сестрица
те си с Сивела вървяа,
руси си коси скубеа,
та ги по пътя фърляа -
циганките ги събират
сита, решета правят
да правят да ги продават.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010