* * *

Еничерче жали за дома си

Стояновите другаре
те на Стояна думая:
- Стояне, ти наш другарю,
що си кахърен, дертовен,
дали ти служба дотежа,
или ти конче омаля,
дали ти пушка дотегна,
или ти сабя омръзна?
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
ако ме, олам, питате,
на вази право ще кажа.
Вчера, дружино, отидах
във нашто село голямо,
голямо село - Търново,
край наште двори подминах,
край наште двори широки.
Двори ни пелин обрасли,
а мойта стара майчица
тя си низ пелин ходеше,
за моя душа раздава.
И мене, олам, раздаде
и ми, дружино, продума:
"Пътниче и ти друмниче,
ти Стоянова прилика,
вземи за Стоянова душа!"
Мене ми много домъчня,
я си сабята изпуснах,
дано се мама наведе
сабята да ми подаде
в очите да ме погледне,
погледне да ме познае.
Тя ми сабята подаде,
от жалби не ми продума,
от сълзи не ме погледна.
Я си надолу отидах,
надолу къде мегданя,
на мегдан хоро имаше,
а моите дор две сестрички
през плет хорото гледая,
мене си жив жалея.
Я си на дюкян отидах,
отвън на дюкян седея
всичките стари старей
и си хорото гледая.
Пък моя татко, дружино,
червено вино налива
и ми за душа служава.
И мене, олам, подаде,
подаде и ми продума:
"Пътниче, младо друмниче,
ти Стоянова прилика,
пийни за Стоянова душа!"
Дружино, ще ви напусна,
я ще си ида, дружино!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010