* * *

Еничерче жали за дома си

Що ми се синее,
синее, белее
отвън бял Дунава?
Дали е лябеди,
или е снягове?
Не било лябеди,
не било снягове,
ми най ми е било
едни еничери,
под бели чадъри
седят, вино пият
и са подиграват
със златна ябълка.
Едно еничерче
не яде, не пие,
на коня си седи
и са Богум моли:
- Боже, мили Боже,
отпусни ми, Боже,
едно бяло книже,
да си го напиша
ситно черно писмо,
че да го изпратя
до моята майка!
Мойта стара майка
ся девет години
черна кърпа носи,
кърпа са съдира,
тя не га опира;
из хорото ходи,
босилек раздава:
"На, да спомйнете
мойга сина Марка!"
Моя стари баща
ек девет години
необръснат ходи,
мене жив жалее.
Моите девет сестри
ся девет години
разплетени ходят.
Моите девет брата
ся девет години
се кавали правят,
с кавали не свирят,
мене жив жалеят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010