* * *

Стар Димо разговаря с гората

Стар Димо на двор седеше,
на двор, под бял трендафил,
бяла ракия пиеше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
знаеш ли, горо, помниш ли,
из тебе, горо, га ходех
с триста отбор юнаци.
Ех, пусти млади младини.
На трендафила славейче,
славейче пее, говори:
- Стар Димо, стара войводо,
да би гората думала,
не би я пасли овчари,
не секли я дървари,
не би тя крила хайдути.
Майчица що е рождена,
и тя си чедо изказва,
на турци и на сеймени.
Гората - майка хубава,
скрий ле в нея хайдутин,
никому нищо не казва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010